„ПАПРИКА У ПАВЛАЦИ“

Идея нямам какво значи „павлаци“ на сръбски, но това мезе, след като го опитах за пръв път, моментално се качи челната тройка на ракиените мезета. Един от вариантите да бъде набавено е човек да се разкара за 3-4 часа до Пирот, където освен да си го купи, може и да хапне добра скара. Но аз реших да се пробвам да го приготвя… И ударих на камък! Оказа се, че самите „павлаци“ не са проблем, но чушките са сериозно предизвикателство – сортът им е „Сомборка“ (нещо като не много люти малки чушки с формата на чушки за пълнене) май не се гледа у нас… Така че реших да пробвам с нашенски горе-долу подобни. И се получи прилично, въпреки че и „павлаците“ ги втечних малко повече (явно трябва да се приготвят на око, а не като точни количества, но това да ми е за урок!)…

Необходими продукти:

600 гр. зелени чушки (от сорта, които са като дебели чорбаджийки, но много по-тънки от обикновените чушки)

500-600 гр. краве сирене

600-800 гр. заквасена сметана

8-10 гр. сол

Приготвяне

Чушките се измиват, изчистват от дръжки и семки и се подсушават.

Ако не са от оригиналните „Сомборка“, а хибрид между чорбаджийки и обикновени, се нарязват на 2-3 части с дължина 4-5 см.

Осоляват се със солта за около 30-40 мин.

През това време се приготвят „павлаците“. Сиренето се наронва и се смила в домакински робот.

Добавят се около 300-400 гр. сметана – точното количество се оказа, че не може да се определи, тъй като зависи от самата сметана, както и от водното съдържание на самото сирене. 

Затова е най-добре сметаната да се добавя в робота малко по малко и да се проверява до момента, в който имате усещането, че ще се втечни (но не трябва да се втечнява!). Чушките се отцеждат от отделилата се заради солта вода, но не се мият. Пълнят се с „павлака“ и се редят в съд с капак, като остатъкът от него се набутва между напълнените чушки.

Заравнява се със сладкарска шпатула и отгоре се слага останалото количество заквасена сметана, която също се заравнява. Слоят сметана трябва да е поне един дебел (мъжки) пръст.

Съдът се затваря плътно и се оставя поне една нощ в хладилник.

Останалото е ясно – който каквато ракия предпочита… Наздраве или „живели“, както казват авторите на това мезе!

СПАГЕТИ С ПУШЕНО ПИЛЕ

Установил съм, че винаги, когато приготвяме спагети „Карбонара“, „плънката“ свършва бързо, а голяма част от спагетите остават… И обикновено в такива моменти ми идват вдъхновения за различни фюжъни, като например спагетите с шкембе, които скандализираха преди време не малко хора… Е днешният фюжън не е толкова неортодоксално скандализиращ и бе продиктуван от факта, че освен спагетите, ми беше останало бялото месо от едно пушено пиле. Смея да кажа, че се получи много добре.

Необходими продукти (за 4-6 порции):

1 пакет спагети

бялото месо на едно пушено пиле

200 гр. заквасена сметана

200 гр. пакетче майонеза

1 ч.л. горчица

1 с.л. лимонов сок

пармезан (Гран Падана) за наръсване

сол на вкус

черен пипер на вкус

Приготвяне

Спагетите се сваряват който както си ги предпочита (лично аз ги предпочитам „ал денте“). Бялото месо от пушеното пиле се нарязва на ситни кубчета.

Към него се добавят майонезата, сметаната, горчицата, сокът от лимона и подправките. 

Разбърква се много добре докато всички подправки се размесят. Така получената плънка се слага върху леко изстинали (или направо студени - много добре се получава!) спагети. Отгоре се наръсва сиренето.

КЮФТЕТА ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА И БУЛГУР

Това е рецепта, която се канех от доста време да пробвам. Разбира се, типично за мен, не се сдържах до преобладаващия ѝ вариант в Интернет и реших да ѝ направя мой прочит. Нещата се пообъркаха и не станаха, както ги бях замислил, но пък резултатът се оказа под формата на две рецепти… Тук обаче ще наблегна на основната, която смятам, че ми се получи изключително добре. А след нея ще споделя и неочаквания ѝ вариант.

Необходими продукти:

250 гр. червена леща

250 гр. булгур

50 гр. настърган кашкавал

1 яйце

1 голяма глава лук

30 мл. олио или зехтин

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

куркума

Приготвяне

Лещата се слага в тенджера с вода и след като водата заври, котлонът се намалява и се оставя да се вари на тих огън 20 минути.

 

След като тя се свари, се прецежда, а с водата ѝ се залива булгура. Лещата се оставя да се отцеди много добре, а булгурът – да набъбне (поне 30 минути).

Ако е необходимо се добавя още вряща вода, която е добре да е в готомвност. След това и булгурът се отцежда добре и се добавя към лещата.

Докато той се отцежда, лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто в олиото (зехтина).

Към варивата се добавят подправките на вкус (аз използвах 3 ч.л. сол и по 1 ч.л. от останалите подправки), запържения лук с мазнината му, кашкавала и едно яйце (то се добавя след като останалите неща се разбъркат, така че да не се „изпържи“ от горещото олио от лука).

С помощта на дървена шпатула сместа се размесва много добре. Оформят се кюфтета, които се поставят в тава върху хартия за печене и се пекат около 25-30 минути в предварително загрята фурна на 180 °С с вентилатор.

За неволите и неуспехите, които се превърнаха в успех…

Първоначалната ми идея беше да запържа кюфтетата, както бях гледал в едно клипче… Всичко тръгна добре докато не реших да ги обърна. И като реших – ренде! Разпаднаха се.

Тъй като вече в тигана беше сложена половината от сместа, хич не ми се искаше да я изхвърля. И тогава ми хрумна да я отцедя колкото мога от мазнината и да я подправя с разни неща. За съжаление не разполагах с голямо разнообразие от подходящи по мое мнение добавки, така че се ограничих до 10-на маслини и 50 гр. сирене. Маслините нарязах на ситно, а сиренето – нароних. Проверих дали сместа е изстинала и добавих още едно яйце, разбърках отново и във фурната на мястото на „редовните“ кюфтета.

Получиха се неочаквано вкусни, при това съвсем различни на вкус от първите – явно защото лещата притежава свойството да добива вкуса на това, с което се готви. А защото бяха тежички малко (колкото и да ги отцеждах, бая мазнина остана), се мотивирах да отворя някоя друга бира…