РАЗЯДКА С КРЕМА СИРЕНЕ И ПУШЕНА СЬОМГА

Това е едно идеално нещо за замезване в жегата, когато човек хем е гладен, хем не му се яде нищо заради горещината. И има пушена сьомга… ;) Чудесно биха се получили ордьовърчета, ако се постави в солени тарталети или пък върху домашно изпечени брускети със синьо сирене (каквито, признавам си, ме домързя да направя).

Необходими продукти:

100 гр. пушена сьомга (може и да е от рагу – виж тук: http://oursgourmand.blogspot.bg/2017/06/blog-post_29.html )

2 броя сирене „Крема“

½ лимон

челен пипер

Приготвяне:

Сьомгата се накъсва на парченца, добавя се крема сиренето и се поръсва със сока на ½ лимон и черен пипер на вкус. Разбърква се и се размачква с вилица докато стане почти хомогенно, но парченцата риба все още си личат. Сервира се върху брускети, тарталети или порсто филия хляб като сандвич. А да си призная, може и да се мези направо, тъй като сиренето „Крема“ е доста обезмаслено и попива мазнината от сьомгата.

ФАРШИРОВАНИ ЯЙЦА С ПУШЕНА СЬОМГА

Някой ще попита какво по-хубаво би могло да има от пушена сьомга… Ами много и евтина пушена сьомга! И макар и да има уловка, тук не става дума за някаква с изтекъл срок на годност. Става дума за т.нар. пушено рагу, което се продава в някои магазини под 10 лв. килото и което е около 75-80% месо. А чистенто определено не е предизвикателство и става лесно. Лошото е само, че няма особено добър вид и филетата, които могат да бъдат отделени в представителна форма, не са много. Но по отношение на вкуса няма никакви различия с нормалното филе от пушена сьомга, а дори е и по-вкусно според привържениците на идеята, която не е съвсем лишена от смисъл, че вкусното месо вирее близо до кокала… Но стига бъртвежи – ето рецептата за един лесен, бърз, вкусен и изискан ордьовър.

Необходими продукти:

пушено месо от сьомга (филе, рагу или каквото там) – около 100 гр.

твърдо сварени яйца – 5 бр.

заквасена сметана (за предпочитане с по-ниско съдържание на мазнина) – 200 гр.

лимон – ½ бр.

черен пипер

сол

копър

Приготвяне:

Яйцата се сваряват твърдо, след което се обелват, разделят се внимателно на половинки, а жълтъците се отделят внимателно, така че от белтъците да останат „лодчици“ (при мен не се получи много, тъй като явно бяха прекалено пресни и едвам успях да ги обеля… L ). В купа към жълтъците се добавят накъсаната на малки късчета пушена сьомга, сол и черен пипер на вкус. Бърка се и се мчачка с вилица докато се получи не много хомогенна смес, така че парченцата сьомга да си личат. От сместа се оформят внимателно топчета с размер на яйчните жълтъци, които се нареждат в лодчиците от белтъците. Сметаната се разбърква внимателно със сока на ½ лимон, така че да стане полу-течна, след което фаршированите яйца се заливат с нея. Най-отгоре се наръсва ситно нарязан копър.

Забележки:

1. Не е добра идея да се експериментира с други подправки, тъй като сьомгата има силни и специфични  вкус и аромат и резултатът от смесването на аромати и вкусове е съмнително, че ще е добър. Черният пипер и киселинността на лимона според мен са си напълно достатъчни.

2. Пие много добре изстудено бяло вино или мастика.

СМОКИНОВ СИРОП

Вчера на гости на едни изключително симпатични и приятни хора бях почерпен с този сироп, който ме изненада изключително приятно с изискания си аромат на смокини. За моя изненада домакините ми казаха, че се бил правел от листата на дървото, а не от плодовете, след което си тръгнах, освен с рецептата, но и с един плик с листа от смокинята в двора им. Споделям я и с удоволствие (въпреки че от лакомия и нетърпение направих дребни промени):

Необходими продукти (за малко под 2 литра готов продукт):

около 40 листа от смокиня

1,5 литра вода

1,5 кг. захар

1 пакетче и половина лимонена киселина

Приготвяне

Оказва се, че този сироп се приготвя изключително бързо и лесно – за пръв път приготвям някакъв сироп в живота ми, а той взе, че стана превъзходен. Но по същество без лирични отклонения…

Листата се измиват внимателно с вода, след което се поставят в достатъчно голяма тенджера, след което се заливат с водата. Котлонът се включва и след като водата заври, се оставят да се варят на умерен огън под капак в продължение на 20 мин. Котлонът се изключва, а листата се вадят като се отцеждат с помощта на щипка или друг подходящ уред. Добавя се захарта и се след като сиропът заври и тя се разтвори, се оставя да ври без капак в продължение на около 30 мин. като се разбърква от време на време през няколко минути, така че да се сгъсти (последната капка да от лъжицата да не пада). Няколко минути преди да е готов се добавя лимонената киселина и се оставя да ври още 2-3 мин (леко помътнява). Разлива се докато е горещ в шишета, така че да се самоконсервира. Кой колко да го разрежда и с какво и въпрос на личен избор. Да ви е сладко!

СКАРИДИ С ОРИЗ В RICE COOKER

Това е моя пореден 100% авторски експеримент, продиктуван от глад, който изпитвах необходимостта да задоволя бързо, мързел и нежелание да изляза да пазарувам, както и ограничени наличности от хранителни запаси под ръка… Така че, ровейки из фризера, видях половин пакет замразени скариди, който някак си ме подбуди да продължа серията експерименти с оризоварката. И тъй като не ми се търсеше специализирана литература по въпроса в Интернет или другаде, се отдадох изцяло на интуиция и вътрешно усещане за нещата. Първоначално си представих нещо съвсем семпло – бял ориз със скаридите и като подправки само сол и черен пипер, но пък човек нали яде първо с очите си, независимо колко е гладен, реших, че цветово, а пък и вкусово, ще е по-добре оризът да е жълт, че да не прилича на приготвен в евтин китайски ресторант (да вметна, че аз нямам нищо против китайската кухня, дори напротив, но трябва да е добра и не мога да ям във всеки китайски ресторант!)… Но да премина по същество:

Необходими продукти (за две задоволително големи порции):

ориз – една голяма чаша

замразени изчистени скариди – около 200 гр.

краве масло – около 50 гр.

сол – на вкус

зеленчуков бульон (вегета) – 1 кубче

черен пипер – 1 чаена лъжичка

куркума – 1 чаена лъжичка

лимон – ½ плод

магданоз – няколко стръка

Приготвяне:

Най-напред се сваряват скаридите с малко сол (независимо, че по принцип са сварени предварително за да ги изчистят, понякога имат неприятен аромат) за около 7-8 минути, след което водата им се излива, а те се изплакват със студена вода. Оризът се измива много добре на течаща вода докато тази, която се отцежда, стане прозрачна, след което се слага в оризоварката. Добавят се скаридите, натрошения с пръсти зеленчуков бульон, солта, черния пипер и куркумата, след което всичко се залива с необходимото количество вода (трябва да си познавате rice cooker-а „колко пие“ – моят иска за 1 обем ориз около 1,2 – 1,3 обема вода, а когато добавям още нещо, което попива вода – дори повече). Включва се и като превключи на режим поддържане на температурата се добавя направо маслото без да се разбърква. Изчаква се още 10 мин. оризът да се досготви от парата във вътрешността на тенджерата, след което се добавя ситно накълцания магданоз и се разбърква добре. След като се сервира се добавя лимон за украса и за доовкусяване, който е задължителен заради скаридите.

ПИЛЕШКИ СЪРЦА С ОРИЗ В ОРИЗОВАРКА (RICE COOKER)

Приготвянето на качествен ориз изисква внимание и концентрация, които обикновено са неоправдани предвид на ролята му като гарнитура. Поради тази причина перфектния ориз не винаги има гаранция от 100%, че ще се получи. Така че, след като веднъж поканих гости на вечеря и съсипах предварителната ми концепция за гарнитурата, купих за не много пари поредния готварски уред – rice cooker (оризоварка). Първия път, много бързо и лесно, се получи 90% от перфектния ориз, след което, „хващайки му цаката“ за два-три пъти доближих резултата до 100%. Но започнах да изпитвам вътрешно неудовлетворение – този уред, заемащ ¼ квадратен метър от ограничената ми кухненска площ, само ориз ли може да вари (приспособлението за зеленчуци на пара не съм пробвал още, а и който познава вкусовите ми предпочитания, знае, че не изгарям от желание)? И така реших да пробвам нещо просто: какво толкова – най-много да нахраня уличните кучета и котки за 2-3 лева… А то взе, че се получи превъзходно! Толкова се впечатлих, че сега ще трябва да направя може би отделен блог за рецепти с rice cooker които възнамерявам да измислям и пробвам…

Необходими продукти

пилешки сърца – около 700 гр.

ориз – една голяма чаша

стар лук – 1 не много голяма глава 

масло – около 70 гр.

хапче зеленчуков бульон – 1 бр. (може да се замени с вегета)

сол - на вкус

черен пипер - на вкус

куркума – ½ чаена лъжичка

магданоз – няколко стръка

Приготвяне

Най напред сърцата се сваряват в около литър и половина вода със сол и черен пипер за около 30-40 мин. Сърцата се отцеждат и прехвърлят в оризоварката, а бульонът се запазва. Добавят се добре измития ориз (мие се в цедка докато започне да тече бистра вода – в противен случай, ако остане оризово „брашно“, той става лигав, а и се пени по време на варенето), натрошения с пръсти зеленчуков бульон, солта, черния пипер и куркумата. Заливат се с бульона като количеството му трябва да е 1 ½ обема (чаша и половина за чаша ориз) спрямо обема на ориза (в моята оризоварка, според инструкцията, обемите трябва да са равни, но установих, че за да стане оризът перфектен, водата трябва да е около 1,2 – 1,3 обема, а тук за да се застраховам, че може част от водата да се погълне от сърцата, го увеличих още). Докато оризът се свари (с оризоварката отнема наистина много малко време!) ситно нарязаният лук се запържва в маслото до позлатяване. След като оризоварката превключи на режим поддържане на температурата, бързо се добавя запържения лук с маслото, оставя се да престои около 10 мин, след което се добавя и нарязания на ситно магданоз. Разбърква се добре и се сервира. Добър апетит!

КЮНЕФЕ

Който ме познава, знае добре, че не съм особено голям фен на сладкарските изпълнения, а още по-малко на тяхното приготвяне. Винаги, когато ми се е дояждало нещо сладко, съм отивал в някоя от наистина добрите сладкарници, които напоследък се нароиха. Но има неща, към които необяснимо за мен се влюбвам и които за съжаление човек трудно може да намери в София. Такъв е случаят с кюнефето, с което се запознах преди години в един ресторант в Момчилград и което никога не пропускам да си поръчам, когато съм в турски ресторант. Последния път беше преди около десетина дни и да си призная, цената малко ме изненада. Тогава се замислих, че може би трябва да видя как се приготвя, а то взе, че се оказа, че не е никак трудно. След като изчетох 7-8 рецепти, пообикалях около час из арабските магазини за суров кадаиф и един не съвсем визуално успешен опит, от втория път взе че стана чудесно!

Първата стъпка от приготвянето на кюнефето започва с издирването на суров кадаиф, моцарелата и ядките. Докато последните неща не са особено трудни за намиране, то намирането на суровия кадаиф може да се окаже истинско предизвикателство. Съвет за живеещите в София – арабските магазини на ул. Цар Симеон. Аз успях май от четвъртия опит. Самият кадаиф се оказа, че се продава в разфасовки от 1 кг, замразен във фризер, така че трябва също да се предвиди време за размразяването му.

А ето как го направих аз, компилирайки различните рецепти, които прочетох:

Необходими продукти (за една порция):

суров кадаиф – около 100-120 гр. (не съм го мерил точно)

моцарела (заместител на оригиналния неузрял кашкавал) – около 60-70 гр.

краве масло – около 50 гр.

смлян суров шам фъстък –около една супена лъжица с връх за украса и аромат

кедрови ядки – около една супена лъжица

За сиропа (за една порция):

75 гр. захар

50 мл. вода

сокът на четвърт лимон

Приготвяне

Започва се със сиропа, тъй като той трябва да е студен. Захарта се разтваря във водата на котлон като се бърка да не загори, че е гъст, като бъркането продължава докато се избистри напълно. След това се добавя лимоновия сок и се разбърква още малко. Дръпва се от котлона и се оставя да изстине. При приготвяне на различно количество кюнефе сиропът трябва да е в съотношение захар:вода – 1,5:1 част.

Самото кюнефе се приготвя като първо се разтапя маслото. След това на дъното на съд с подходяща форма и размер, който да става за печене във фурна (аз избрах онези т. нар. шоли, в които едно време в детската градина ми сервираха добре разреден с вода компот от афъзки, или таратор, направен от помията от мити буркани от кисело мляко и настъргани обелки от краставици), и който предварително е бил намазан навсякъде с масло, се разстила около ¼ от кадаифа за една порция. Върху него се наръсват половината от кедровите ядки, след което върху тях се застила още ¼ от кадаифа. Притиска се добре и силно с ръка, след което се слага моцарелата, като е желателно между нея и ръба на шолата да остане около сантиметър (да не загори за метала, ако разтопената моцарела достигне до стената). Получения „ров“ около сиренето се запълва плътно с кадаиф, слага се още малко върху сиренето, след което се наръсват останалите кедрови ядки. Най-отгоре се покрива с останалия кадаиф, след което се притиска силно.  Полива се с разтопеното масло и се поръсва настъргания шам фъстък за красота и аромат (колкото повече, толкова повече!). Пече се до златисто в предварително загрята на 200 °С фурна без вентилатор (отнема около 20-30 мин.). Вади се от фурната и се залива със студения сироп, след което се изчаква няколко минути да попие. Яде се направо от шолата или може да се извади в чиния, важното е да се яде горещо. От опит знам, че може да се гарнира и със сметанов сладолед или със заквасена сметана, както пишеше в единия от сайтовете. И тъй като, независимо дали е гарнирано с нещо или не, кюнефето е калорийна атомна бомба, то то спокойно може да замести цялата вечеря, както се получи при мен…

ПЕЧЕНИ АГНЕШКИ ЧРЕВЦА НА ФУРНА

След четири дни е Великден, а както е прието, на Великден празникът трябва да се отбележи с агне. Аз лично имам приятел със стопанство в Родопите, който гледа овце от някаква каракачанска порода – агнетата не дават особено много месо, но пък за сметка на това месото им е божествено на вкус! А пък и кой ще ти изяде 20-килограмово агне? Но мисълта ми е днес е за друго – когато някой си поръчва агне от ферма, а не си го купува от магазина, му го карат по правило с всичко, което е годно за консумация – глава (божествен деликатес!!!), карантия (която ще чака дроб сърмата за гарнитура към самото агне), шкембе (малко като количество, има няма 2-3 порции, но пък от най-хубавото шкембе) и черва. Думата ми днес е за тях – много хора ги изхвърлят, което аз възприемам като 100%-ово кощунство! Е, някой ще каже, че през Страстната седмица се съблюдава изключително строг пост, а те не могат да се замразяват, нито могат да изтраят до след постите, и с това оправдават мерзкото си дело… Аз се имам за човек християнин и като такъм съм твърдо убеден, че на Господ повече не би му се понравило да се изхвърля храна, отколкото да се спази поста. Така че прегреших. Ето как:

Необходими продукти (за две порции):

агнешки черва – около 800-1000 грама сурови

30 гр. масло

сол

черен пипер

червен пипер

лют червен пипер

чесън на прах

За „гарнитурата“ (която впрочем не е задължителна, но ужасно върви с червата):

една средно голяма глава салатен червен лук

половин връзка магданоз

един лимон

Приготвяне:

Червата се нарязват на парчета с дължина около 80 см, след което се обръщат и измиват или се измиват директно отвътре, ако имате как да вкарате маркуч с вода. Гадно, сръткаво и неприятно занимание, отнемащо бая време, през което единствено мисълта за крайния резултат ви дава сили. След като се измият, всяко парче черво се сгъва на две и всички парчета се подреждат успоредно едно на друго. Разделят се на две (за двете порции), след което в единия край се връзват здраво с някое малко парче черво. Вързаните черва се разделят на три, след което се сплитат на плитка (това умение така и не успях да го овладея за 45 години, но пък след изпичането, дефектите в плитката не се забелязват ;) ). В другия край отново сплетената плитка се връзва здраво с парче черво. Плитките се овалват в изброените подправки (на вкус, аз лично ги предпочитам по-лютички), завиват се като суджуци в тавата (не е необходимо краищата да се връзват, не се разтварят) и се пекат около час и 20 минути на 200 °С на комбиниран режим грил и вентилатор. Като заапочнат да хващат коричка, се намазват с половината от маслото, което е предварително разтопено. След около 50 мин. се обръщат, намазват се пак с останалото масло и оставят за да се запекат през оставащите 20-30 мин. и от другата страна.

Гарнитурата се приготвя като лукът се нарязва на много тънки полумесеци, а магданозът – на средно ситно (добре е да се усеща като се дъвчи – на мен ми харесва). Върху тях се изсипва сока на половин лимон, след което се размесва (останалата половина от лимона се използва за изстискване направо върху изпечените чревца).

Да ви е сладко!