СВИНСКИ ВРАТ С ЛУК В МУЛТИКУКЪР

Да, дори и на мен понякога скарата може да ми омръзне (макар и не за дълъг период от време)… А какво би направил човек, ако си има хубаво парче свински врат, което е бил купил предварително с цел да го опече на скарата? Ами сготвя си го! А какво прави, ако го домързява леко в жегата и не му се занимава много – сеща се, че има мултикукър и импровизира. И понеже импровизацията се получи повече от успешно, реших да я споделя в блога.

Необходими продукти (за 4 порции):

700-800 грама свински врат (добре оформено парче)

2 много големи глави стар лук

4-5 скилидки чесън

50 гр. краве масло

сол

черен пипер

1-2 изстудени бири (само за летния вариант на рецептата)

Приготвяне

Вратът се нарязва на дебели парчета от около 1,5-2,0 см, които се подправят със сол и черен пипер на вкус.

Лукът се нарязва на по-груби полумесеци, а чесънът се смачква с ножа.

Маслото се слага в мултикукъра, който се включва на режим пържене (в този режим се работи с отворен капак, все едно нещата стават в тигана, като предимството е, че после се мие само тенджерата, а не тиган и тенджера, а пък и нищо не се губи!). Щом са разтопи и започне да цвърчи, нарязаните парчета врат се запечатват за минута-две от двете страни (всичките няма да влязат, поради което се прави на 2-3 пъти).

След като се запечатат, се вадят, а на тяхно място се слага лукът. Обръща се 4-5 минути докато омекне леко, но не е необходимо да се запържва в маслото до златисто.

Слага се чесънът (не по-рано, че да не прегори и да даде лош привкус!), разбърква се, след което парчетата месо се подреждат внимателно върху лука, така че да го покриват плътно и изцяло.

Идеята е по време на готвенето соковете да се стичат върху него и да го овкусяват допълнително, а изпаренията от препечения на дъното лук да проникват в месото докато се издигат нагоре (проверена техника от други рецепти в мултикукър). Мултикукърът се превключва на режим „печене“ и капакът му се затваря.

Продължителността на този режим при моя модел е точно 2 бавни бири време (1 час), затова тук се включват добре изстудените бири (впрочем, те могат да се заменят и с нещо друго, включително и цитронада, ако евентуално има месоядни въздържатели).

Може да се сервира и без друга гарнитура, особено ако божествено получилия се лук е повечко. По-нататък нямам желание да обяснявам, тъй като е жега, а читателят не е глупав и ще се сети сам!

ПЪЛНЕНИ ТИКВИЧКИ С КАЙМА И БЕШАМЕЛ

Онзи ден видях в супермаркета от сферичните тиквички – толкова симпатични и апетитни ми се сториха, че веднага купих няколко, без да имам идея как да ги сготвя.

В онзи момент единственото нещо, което знаех за бъдещата им съдба, беше, че ще се готвят пълнени разрязани на половинки… А днес реших да импровизирам, че от ориза се дебелее… Е, не че не се дебелее и от продуктите, с които ги сготвих, но идеята се оказа неочаквано добра. Споделям я:

Необходими продукти:

3 броя тиквички (около 1200 грама), може и продълговати

600 гр. кайма

1 голяма глава лук

500 мл. прясно мляко

50 гр. масло

50 гр. брашно

120 гр. кашкавал

2 с.л. доматено пюре

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

мазнина за пържене (който каквато предпочита)

Приготвяне

Започва се с бешамелът. Това е необходимо за да има време да изстине и съответно да се е посгъстил като му дойде времето. Рецептата за бешамел може да се вземе от тук. След като той стане готов, тиквичките се измиват и обелват.

Разрязват се на равни половинки, като от долната им част се взима малко, така че да стоят изправени (откъм горната са с „поставки“, които се получават при изрязването на дръжките им).

Сърцевината със семките им се издълбава с лъжица, като материалът се запазва. Трябва да се получат купички.

Ако се използват обикновени продълговати тиквички, трябва да се направят лодки, но пак е важно „лодките да са плоскодънни“, че да не се обръщат.

Лукът се нарязва на ситно, след което, заедно със сърцевината на тиквичките се задушава в тиган на максимален огън в минимално количество мазнина.

Пържи се докато се изпари водата, която сърцевината на тиквичките отделя.

Малко преди да остане само на мазнина, се добавят подправките в количества на вкус, а след тях и каймата и доматеното пюре.

Отново се задушава докато водата, която се отделя от месото, се изпари.

След като плънката е готова, тя се разпределя равномерно в „купичките“ от тиквичките, които се нареждат в тава за печене.

Пекат се около 30-35 мин в предварително загрята фурна на 180 °С и вентилатор (докато самите тиквички са почти готови, тъй като плънката е предварително сготвена).

Вадят се от фурната и се заливат с бешамела, а отгоре се поръсват с настъргания на ситно кашкавал.

Пекат се още 15-20 минути до добиването на златист цвят.

Останалото е ядене…

КЮФТЕТА ОТ КЛАДНИЦА С КАШКАВАЛ

Прибираш се от работа, а навън е нещо като късен ноември в началото на юни, така че хич не се чувствам мотивиран да изляза да напазарувам. И тогава откривам в хладилника един пакет с кладница и много бири. Да, това добре с бирите, ама те вървят с мезе, при това нещо като кюфтета примерно. И ето, че е решено – кюфтета от кладница. Предполагам, че ще се получат и от други гъби, но аз гъбите, като изключим кладницата, ги възприемам като много добра подправка за истинското ястие, но не и като основно такова. Виж, кладницата, тя е друго нещо – нито е жилава като гъба, нито има безвкусието (говоря за вкус, а не за аромат!) на гъба. Да не говорим, че панирана тя е най близкото на вкус до месото не-месо. Велико нещо и веганите би следвало да я боготворят… А, пардон – гъбите не са растения! :P

Необходими продукти:

250 гр. кладинца

150 гр. кашкавал

3 яйца

4-5 супени лъжици брашно

2 стръка пресен лук

1 стрък пресен чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

мазнина за пържене

Приготвяне

Кладницата трябва да се наситни на много дребно. Най-лесно това става в домакински робот. 

Вади се от робота и върху нея се настъргва кашкавала.

Зелениите (лука, чесъна, магданоза и копъра) се слагат нарязани на едро на мястото на кладницата в робота и се смилат.

Към тях се добавят яйцата и се мели докато се поразбият.

Добавят се наситнената кладница и настъргания кашкавал (гъбите не се смилат заедно със зелениите, тъй като имат различна консистенция и не е добра идея). Роботът се включва за 10-15 секунди да се размесят, след което се слагат първоначално 2-3 супени лъжици с връх брашно. Размесва се в робота и се проверява консистенцията. Ако е рядко, се слага още една супена лъжица с връх и процедурата се повтаря докато сместа стане нетечлива.

В тиган се слага мазнината и когато се сгорещи достатъчно, с лъжица се добавя от сместа.

Пържи се до златисто от двете страни (не трябва да се бърза кюфтетата да се обръщат докато не хванат коричка от долната страна, че да не се разпаднат - за готовността им се съди по образуването на кафяв контур в частта от тях, която е потопена в мазнината). След като са готови, се поставят в чиния с домакинска хартия, която да издърпа от тях излишната мазнина, така че да не станат тежки.

Подходящо е да се сервират с някакъв бял млечно-чеснов сос.

ТЕЛЕШКИ ФУРУН КЕБАП

Другото име на рецептата, както пише, е „сдробена печеница въ пещъ“ – също поетично и приятно, така че ми привлече окото веднага. От доста време ми се искаше да пробвам тази рецепта от готварската книга дядо Петко Славейков, но за съжаление се оказа, че когато имам агнешка кайма, нямам агнешко було и обратно… Докато не се сдобих с було от теле, а телешко месо, което мога да смеля на кайма Бог дал доволно. Така че я поизмених, но резултатът беше почти възхитителен, като думата „почти“ е заради факта, че готовият кебап не можеше да се реже подобно на руло „Стефани“, както очаквах… За сметка на това вкусът по мое мнение, както и на гостите ми, които се осмелиха да експериментирам с тях, беше невероятно вкусен! Още едно доказателство за вярата ми, че канелата е подправка за месо, а не за сладкиши! Както и че едно време хората не са били балами и са знаели какво да ядат!

Необходими продукти:

1 кг телешка кайма

1 парче було, в което да се опакова кебапа

2 средни глави лук

200 гр. стафиди

100 гр. орехи

30 гр. масло

2 ч.л. сол

1 ч.л. черен пипер

1 ч.л. канела

Приготвяне

Лукът се нарязва на едро и се запържва в маслото като се бърка непрекъснато.

След като добие златист цвят, към него се добавят каймата и подправките, като тя се запържва леко (важно е да се внимава  да не се образуват големи буци).

След като и тя добие цвят, към нея се добавят орехите на едро и целите стафиди (в оригинала са фъстъци, но съм на мнение, че орехите са по-добри, освен ако не се използва кашу, но пък то е по-скъпичко).

Понеже се оказа, че булото не може да завие плътно целия кебап, аз използвах не тава, а съд, като го подгънах така, че да го обхване от всички страни и отгоре.

Пече се около 1 час и 20 минути на 160 °С без вентилатор.

Забележка

Понеже не може да се реже на филии, особено докато е горещо и не се е слоило, се наложи да се сервира в насипно състояние, което обаче хич не попречи на гостите ми да си поискат допълнително. Комбинацията от ароматите на подправките, вкусовете на стафидите и месото и текстурата, придавана от орехите, се оказа просто божествена, което пък изпи достатъчно количество червено вино. За гарнитура използвах пресни картофи.