ШОКОЛАДОВ КЕЙК В МУЛТИКУКЪР

Започвам с това, че рецептата не е моя, а е от книжката към мултикукъра, който скоро купих и който все още овладявам…

Всичко започна с това, че не ми се вярваше в тенджера да може да се приготви кейк, така че реших да жертвам малко продукти, след което да пиша на производителя гневни имейли. За моя изненада обаче се получи, при това твърде не лошо. Поради първоначалната липса на положителни очаквания давам рецептата без много снимки (наистина не вярвах, че ще се получи!), както обикновено правя. Но пък ще се постарая да компенсирам с малко по-подробни обяснения от тези, които присъстваха в книгата (вероятно не повече от 60-70 думи всичко). Почти не съм променял неща.

Необходими продукти:

4 бр. средно големи яйца

250 гр. пудра захар

80 гр. краве масло

60 гр. брашно

2 ч.л. бакпулвер

100 гр. натурален шоколад (над 70%)

130 гр. нарязани орехи

Приготвяне

Както казах, почти не съм променял неща, а там, където съм го правил, е било само с добри намерения…
Преди да се започне с разбиването с миксер на яйцата, което продължава докато се получи хомогенна на вид смес, се слага вода в малка тенджера да заври. Яйцата се разбиват и към тях се добавят 225 гр. пудра захар (в оригиналната рецепта не пише да е пудра, но всеки, който се е опитвал да разтвори захар в яйца, знае, че с пудра захар става далеч по-бързо и успешно!) и се разбива до абсолютно гладък полу-течен крем. Междувременно водата трябва да е завряла и в нея се слага купичка, която съдържа маслото, така че то да се стопи (може да се стопи и в микровълнова в чаша), след което в друга купичка на същата водна баня се слага шоколада, който се натрошавана по-малки парченца за по-бързото му стапяне. С четка за мазане се намазват с малко от разтопеното масло дъното и стените на тенджерата на мултикукъра, като се внимава да не намаже навсякъде, но и същевременно да не тече масло.  Докато се разбива с миксера сместа от яйца и захар, към нея малко по малко се добавя останалото разтопеното масло, като се внимава да не се пресече. След като цялото масло се добави, отново при непрестанно разбиване с миксера се добавят брашното и бакпулвера. За това време трябва шоколадът да се разтопил, и ако е така, накрая малко по малко при непрекъснато разбиване се добавя и той. Разбива се още няколко минути, след което се добавят нарязаните орехите. Те се разбъркват вече с лъжица, като се бърка кратко, внимателно и само в една посока. Дъното и стените на тенджерата се посипват с какао, като се внимава да не останат неопрашени места (може и с брашно, но то е бяло и ще развали вида на кейка след изваждането) – би трябвало да няма проблем, тъй като маслото ще е стегнало и какаото ще полепне добре и равномерно по него. Евентуално останалото излишно какао се изхвърля, а сместа за кейка се налива в тенджерата. Мултикукърът се включва за 45 мин. в режим печене на тесто (baking) и се задава температура 160 °С. След като процесът приключи, се оставя още 10-на минути на поддържане на температура (keep warm), а след това тенджерата се изважда, но кейкът не се вади докато не изстине. След като изстине се изважда с помощта на обърната чиния върху него, прехвърля се върху по-голяма чиния и се поръсва през цедка с останалите 25 гр. пудра захар.

Останалото – според зависи. Примерно си правите едно кафе и нападате!

Абе явно ще трябва да започна да гледам на мултикукъра по-сериозно. Следващата рецепта, която според мен няма как да стане, но я има в книжката и ще пробвам, е тази за пица… :D

САЛАМ „ЗАКУСКА“ - ВАРИАНТ II

Може да изглежда малко странно, че пускам втора рецепта на любимия салам „Закуска“, каквато рецепта за шунковар пуснах преди две-три седмици. Причините са няколко – първата е, че от пощеливост, бързане и лакомия не го доовкусих с чубрица, както е оригиналния, втората е, че ми беше любопитно дали няма да стане по-добър с доовкусяване с червен пипер, вместо чубрица, третата, че трябваше да проверя който точно вариант ще ми хареса най-много (чубрица, червен пипер или нищо), и четвъртата, че ми хрумна идеята, че трябва да се пробва нещо, така че да може да се реже мераклийски – например малко желатинец, който да позволи разрязването на съвсем тънки резенчета… Е, по-долу обяснявам резултата, замезвайки с три различни вида салам, които преглъщам с чаша мелнишко винце.

Необходими продукти:

1 кг кайма от свински джолан

22 гр. готварска сол

2 ч.л. черен пипер
1 ч.л. кориандър

1 пакетче желатин на прах

сушена ронена чубрица за овалване

червен пипер за овалване (използвах пушен за по-вкусно)

Приготвяне

Каймата се размесва старателно със солта, кориандъра и черния пипер, след което се оставя за 24 часа в хладилник. Изважда се от хладилника около час и половина – два преди приготвянето, така че да се стопли до стайна температура. Желатинът се разтваря в 100 мл вода на водна баня или с микровълнова фурна (само, ако човек знае как да го направи или няма нищо против да чисти основно микровълновата!!!), след което се охлажда до поносима за ръката температура и се добавя към каймата (заради това е необходимо е да не е студена, така че да не стегне при добавянето му!). Меси се дълго и упорито (около 10-на минути), така че течността да се разпредели абсолютно равномерно в цялата кайма. Пълни се на малки порции в шунковара, като се уплътнява с ръка (това се прави за да не останат „пещери“ в салама). Шунковарът се затваря. Следва сваряването при точно 80 °С. Ако това става на водна баня в тенджера, препоръчвам да е около 3 часа. Но тъй като моята фурна проверено държи градусите – в нея 4 часа (без вентилатор!!!). След изваждането евентуално отделилата се вода се отцежда без шунковарът да се отваря, а след изстиването му до стайна температура за около час и половина – една нощ в хладилника. Следва изваждането и разрязването му на три относително еднакви по размер парчета.

Две от тях се овалват в чубрица и червен пипер, а третото се прибира направо чисто и „неопетнено“.

Престой 1 ден в хладилник за поемане на вкуса на подправките и оттам вече е ясно какво следва…

Забележки

Колкото и странно да е, и „трите“ салама се различаваха по вкус. Лично аз не разбрах кой ми харесва най-много и кой – най-малко. Съществува обаче риск виното в бутилката да не стигне докато разбера…

В хладилника, след около 3-4 часа пребиваване, започна да ухае приятно на фабричен салам „Закуска“ (не знам как се въздържах да изчакам докрай!).

Идеята дебелото руло да се раздели на шайби определено е добра – дори и да се овкусява на финала само с един вид подправка (по избор), така се увеличава контактната повърхност между него и подправките.

Желатинът свърши превъзходна работа – реже се на толкова тънки парчета, каквито са невъзможни не само при предишния вариант, но и при купешкия салам (за сравнение на снимката - дебелината на резенчетата, сравнени с дебелината на ножа).

БАВНО ГОТВЕН СТУДЕН ТЕЛЕШКИ ШОЛ

Тази рецепта си беше 100%-ов експеримент, който ми хрумна след един провален опит да направя шунка от телешко месо. Е, хубавите неща понякога имат свойството да изненадват приятно! Явно ще трябва да отделя повече време за проучване на концепцията за бавно готвене на месо при ниска температура – така се запазва оригиналния вкус и аромат на месото, които не се унищожават от термичната обработка. Или накратко – рецепта за истински хищници, които все пак не са склонни да се върнат към суровоядството. Единственият по-сериозен недостатък на рецептата е необходимостта от дълго чакане, както и от шунковар.

Необходими продукти:

около 1 кг. телешки шол (зависи от капацитета на шунковара)

20 гр. готварска сол

Приготвяне

Първото условие е да се убедите, че можете да вкарате цялото парче месо вътре в шунковара (необходимо е да го прецените на око още в месарницата при избора).

Парчето месо се почиства от жили, доколкото е възможно, като се внимава да не се раздели на парчета, а да си остане цяло. Овалва се в солта, като за целта тя се изсипва върху дъска и месото се търкаля върху ннея докато поеме цялото количество.

Натиква се внимателно (и с мерак!) в шунковара, като долната част се подгъва така, че да не се образува голям въздушен джоб.

Шунковарът се затваря, след което месото се пече във фурната в продължение на 4 часа при точно 85 °С (необходимо е да имате фурна, която да държи точно температура), а ако го правите на водна баня – 3 часа (неуспешен опит със стандартното време за шунка показа, че месото остава твърде сурово при стандартната температура за шунка от 80 °С). Отделилата се течност се изсипва, а шунковарът се охлажда бързо на чешмата. След известно време се прибира в хладилник за няколко часа. Вади се и се реже на тънки парчета с помощта на остър нож.

Сервира се с гарнитура по избор.

Разбира се, могже да си нарежете и за мезе към питие...

Останалото е да се насладите на невероятно сочната и нетепичина за термично обработеното телешко месо текстура, съчетана с невероятен цвят, вкус и аромат!

Забележка: от 1100 гр. месо се получиха 920 грама месо. 

ПИЛЕШКА ШУНКА

Втори опит за шунка, макар и пилешка. Водейки се от предишния опит за свинска шунка (който ми беше първи опит за шунка въобще), при който допуснах някои грешки, които сега поправих, се получи превъзходно (макар и да имам някои задръжки при класифицирането на пилешкото като месо). Но пък не мога да си накривя душата, че е вкусно! Позволявам си да я кача, тъй като не спазих рецептата към книжката, към която имам някои забележки.

Необходими продукти:

1 кг. пилешки гърди

22 гр. сол

4 гр. захар

Приготвяне

2/3 от пилешкото месо се нарязват на парчета с размер 3-4 см. Останалата 1/3 се накълцва на дребни парченца под 0,5 см. Към нарязаното и накълцано месо се добавят солта и захарта. Размесва се много добре в продължение на поне 10 минути. Шунковарът се пълни на малки порции, като пространството между големите парчета се запълва с накълцано месо. След всеки „етаж“ месото се уплътнява чрез натискане с ръка. След като шунковарът се напълни догоре, той се затваря и се оставя 24 часа в хладилник (не посмях 48 часа, тъй като все пак става дума за пилешко месо, което е по-воднисто и се разваля по-бързо). Освен това не добавих вода, както е в оригиналната рецепта. След 1 ден се вари (пече) при условията, които описах в рецептата за салам „Закуска“.

Сега може са се насладите на пилешка шунка, която не съдържа нищо друго, освен месо и подправки. Режете на тънко, отворете бирата и да ви е сладко! Наздраве!

ДОМАШЕН САЛАМ „ЗАКУСКА“

От доста време се канех да си купя кулинарното чудо наречено „Шунковар“. След четене по форумите избрах един от модел, който не изисква пликове, тъй като не е метален (за който се интересува, връзката е ТУК, а се продава и в България или може да се поръча за по-малко пари от Интернет, както направих аз). Естествено, започнах с класическата рецепта за шунка, но поради липсата на техника, я докарах превъзходна на вкус и не особено лицеприятна на вид, така че рецептата още не е качена. Но ми дойдоха неясно откъде вдъхновението и прозрението да се пробвам със салам „Закуска“. И размишлявайки върху това какъв вид месо да използвам, както и взимайки предвид факта, че производителите на колбаси, ако въобще слагат месо, то това са някакви изрезки, реших, че ще се получи най-добре с месо от джолан – шаренко е, а и с бая сухожилия, които след смилането да дадат специфичната гранулирана текстура при дъвчене. Така че - при месаря с необичайната молба да смели джолан на кайма… Получи се толкова добре, че при опитването го нападнах яростно и се отказах да го овалвам в чубрицата и да го чакам още поне ден – човек със слабо сърце съм! А ето и рецептата (съобразена за моя модел шунковар, за който трябва точно 1 кг. месо, но за по-голям или по-малък количествата на продуктите могат да се преизчислят пропорционално):

Необходими продукти:

кайма от свински джолан – 1 кг

сол – 22 гр.

кориандър – 2 чаени лъжички

черен пипер – 2 чаени лъжички

Приготвяне

В подходяща купа се размесва с ръка каймата с добавените към нея подправи (от опита с шунката се убедих, че наистина трябва да се меси боя дълго – около 15-20 мин). Шунковарът се пълни с овкусената кайма,  като тя се слага в него на малки порции, като се уплътнява старателно с ръка, така че да не останат въздушни джобове. Машината-чудо се затваря и се оставя за 48 часа в хладилник (потвърждение на твърде несправедливото правило, че хубавите неща стават бавно, а най-хубавите – още по-бавно). Следва сваряването при точно 80 °С. Ако това става на водна баня в тенджера, препоръчвам да е около 3 часа. Но тъй като моята фурна проверено държи градусите – в нея 4 часа (без вентилатор!!!). След изваждането евентуално отделилата се вода се отцежда без шунковарът да се отваря (излезе не повече от една супена лъжица бульон от самото месо), а след изстиването му до стайна температура за около час и половина – една нощ в хладилника. И готово!

Или почти готово – след изваждането на салама, няма как човек да не си резне да го опита. Но отново опитът ми с шунката показа, че за да придобие окончателен вкус, трябва да поседи поне 5-6 часа извън уреда в контакт с кислорода – въпрос на химия, която разбирам като молекулярен биолог, но ме мързи да дискутирам… А както казах, ако имате излишно търпение и не сте лакоми като мен, можете да довършите рецептата докрай като го оваляте в чубрица, завиете в домакинско фолио и го оставите още ден примерно в хладилник. Ама кой ще ти чака един салам 5 дни!?!

Така че, ако ви се яде салам от месо (само месо!) без никакви консерванти, оцветители или други добавки, пригответе си го сами – не е трудно (като изключим изискването за нечовешко търпение).