Търсене в този блог

събота, 6 октомври 2018 г.

ДОМАШЕН САЛАМ „ЗАКУСКА“




От доста време се канех да си купя кулинарното чудо наречено „Шунковар“. След четене по форумите избрах един от модел, който не изисква пликове, тъй като не е метален (за който се интересува, връзката е ТУК, а се продава и в България или може да се поръча за по-малко пари от Интернет, както направих аз). Естествено, започнах с класическата рецепта за шунка, но поради липсата на техника, я докарах превъзходна на вкус и не особено лицеприятна на вид, така че рецептата още не е качена. Но ми дойдоха неясно откъде вдъхновението и прозрението да се пробвам със салам „Закуска“. И размишлявайки върху това какъв вид месо да използвам, както и взимайки предвид факта, че производителите на колбаси, ако въобще слагат месо, то това са някакви изрезки, реших, че ще се получи най-добре с месо от джолан – шаренко е, а и с бая сухожилия, които след смилането да дадат специфичната гранулирана текстура при дъвчене. Така че - при месаря с необичайната молба да смели джолан на кайма… Получи се толкова добре, че при опитването го нападнах яростно и се отказах да го овалвам в чубрицата и да го чакам още поне ден – човек със слабо сърце съм! А ето и рецептата (съобразена за моя модел шунковар, за който трябва точно 1 кг. месо, но за по-голям или по-малък количествата на продуктите могат да се преизчислят пропорционално):

Необходими продукти:
кайма от свински джолан – 1 кг
сол – 22 гр.
кориандър – 2 чаени лъжички
черен пипер – 2 чаени лъжички

Приготвяне

В подходяща купа се размесва с ръка каймата с добавените към нея подправи (от опита с шунката се убедих, че наистина трябва да се меси боя дълго – около 15-20 мин). Шунковарът се пълни с овкусената кайма,  като тя се слага в него на малки порции, като се уплътнява старателно с ръка, така че да не останат въздушни джобове. Машината-чудо се затваря и се оставя за 48 часа в хладилник (потвърждение на твърде несправедливото правило, че хубавите неща стават бавно, а най-хубавите – още по-бавно). Следва сваряването при точно 80 °С. Ако това става на водна баня в тенджера, препоръчвам да е около 3 часа. Но тъй като моята фурна проверено държи градусите – в нея 4 часа (без вентилатор!!!). След изваждането евентуално отделилата се вода се отцежда без шунковарът да се отваря (излезе не повече от една супена лъжица бульон от самото месо), а след изстиването му до стайна температура за около час и половина – една нощ в хладилника. И готово!
Или почти готово – след изваждането на салама, няма как човек да не си резне да го опита. Но отново опитът ми с шунката показа, че за да придобие окончателен вкус, трябва да поседи поне 5-6 часа извън уреда в контакт с кислорода – въпрос на химия, която разбирам като молекулярен биолог, но ме мързи да дискутирам… А както казах, ако имате излишно търпение и не сте лакоми като мен, можете да довършите рецептата докрай като го оваляте в чубрица, завиете в домакинско фолио и го оставите още ден примерно в хладилник. Ама кой ще ти чака един салам 5 дни!?!



Така че, ако ви се яде салам от месо (само месо!) без никакви консерванти, оцветители или други добавки, пригответе си го сами – не е трудно (като изключим изискването за нечовешко търпение).


11 коментара:

  1. Много добре обяснено.Благодаря

    ОтговорИзтриване
  2. Този шунковар нали не става за фурна, и още нещо как изваждаш после продукта като е без плик?

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм имал проблеми - най-много ми се е налагало да го потопя в гореща вода за малко.

    ОтговорИзтриване
  4. А иначе за във фурната има ли проблеми. И друг въпрос с обикновен метален шунковар със плик дали ще стане.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Би трябвало да стане. Важното е фурната да държи температурата.

      Изтриване
    2. БЛАГОДАРЯ ЗА ТОЧНИТЕ ОТГОВОРИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ОТНЕТОТО ВРЕМЕ.

      Изтриване
    3. Аз благодаря за интереса и оценката!

      Изтриване
  5. Най вероятно се е получил вкусен колбас. Но със сигурност не е салам “Закуска”

    ОтговорИзтриване