Преди известно време гледах в
Youtube едно симпатично руско девойче да
прави тази рецепта и идеята й определено ми хареса много. Направих го със
съвсем несъществени модификации в първия момент, когато при мен се съчетаха
достатъчно свободно време и наличен джолан с кожа. Оказа се едно превъзходно мезе,
което влиза веднагически в „златния кулинарен фонд“!
Необходими продукти:
1 бр. свински джолан с
кожа
22 гр. сол на килограм
чисто месо
2 гр. черен пипер на
килограм чисто месо
5-6 скилидки чесън
Приготвяне
Джоланът се изплаква кратко със студена вода и се подсушава с ленена кърпа.
Прави се прорез по дължина, след което с остро ножче се отделя кожата като се внимава да не се пробие.
Месото се отделя от костта максимално и се нарязва на парчета с дължина 6-7 см.
Парчетата се начукват много добре с чук за котлети и се претеглят (за да се изчисли количеството на необходимите подправки).
Кожата се натрива от вътрешната й страна с малко от смес, приготвена от солта и черния пипер, а останалото количество се слага при месото.
Скилидките чесън се настъргват или пресоват. С около ¼ от чесъна се натрива кожата от вътрешната й страна, а останалото количество се слага при начуканите парчета месо.
Парчетата месо се размесват добре в купа, така че подправките да се разпределят равномерно.
Овкусените парчета месо се слагат върху кожата и с нея се прави руло (няма как да не излезе месо).
За да се не се разпадне рулото, както и за да му се придаде относително правилна форма, то се завива максимално плътно с домакинско фолио.
Оставя се в хладилник за поне 24 часа. Ако човек разполага със sous-vide уред, рулото се вакуумира в плик, както си е завито с фолиото, и се „вари“ 5 часа на 85 °С (за тези, които не разполагат със sous-vide уред, в оригиналната рецепта девойката намота месото с поне 10-15 слоя фолио, като накрая го върза за да не се развие и свари рулото в тенджера при около 90 °С за 4 часа – водата се довежда до кипене, но не й се позволява да заври).
Когато е готово, рулото се охлажда бързо и се оставя за поне една нощ в хладилник – това е най-трудната част да се чака докато от него се разнася приятен свинско-чеснов аромат. Когато стегне се разопакова, а излишната желирала се течност и отделили се мазнини се махат.
Учудих се колко добре стегна – може да се реже
с достатъчно остър нож на съвсем тънки парчета (колко тънки зависи от майстора
с ножа 😉 ), като установих, че колкото по-тънки са
парчетата, толкова по-вкусно е!