РОЛЕ ОТ СВИНСКИ ДЖОЛАН С КОЖА

 

Преди известно време гледах в Youtube едно симпатично руско девойче да прави тази рецепта и идеята й определено ми хареса много. Направих го със съвсем несъществени модификации в първия момент, когато при мен се съчетаха достатъчно свободно време и наличен джолан с кожа. Оказа се едно превъзходно мезе, което влиза веднагически в „златния кулинарен фонд“!

 

Необходими продукти:

1 бр. свински джолан с кожа

22 гр. сол на килограм чисто месо

2 гр. черен пипер на килограм чисто месо

5-6 скилидки чесън

 

Приготвяне

Джоланът се изплаква кратко със студена вода и се подсушава с ленена кърпа.

Прави се прорез по дължина, след което с остро ножче се отделя кожата като се внимава да не се пробие.

Месото се отделя от костта максимално и се нарязва на парчета с дължина 6-7 см.

Парчетата се начукват много добре с чук за котлети и се претеглят (за да се изчисли количеството на необходимите подправки).

Кожата се натрива от вътрешната й страна с малко от смес, приготвена от солта и черния пипер, а останалото количество  се слага при месото.

Скилидките чесън се настъргват или пресоват. С около ¼ от чесъна се натрива кожата от вътрешната й страна, а останалото количество се слага при начуканите парчета месо.

Парчетата месо се размесват добре в купа, така че подправките да се разпределят равномерно.

Овкусените парчета месо се слагат върху кожата и с нея се прави руло (няма как да не излезе месо).

За да се не се разпадне рулото, както и за да му се придаде относително правилна форма, то се завива максимално плътно с домакинско фолио.

Оставя се в хладилник за поне 24 часа. Ако човек разполага със sous-vide уред, рулото се вакуумира в плик, както си е завито с фолиото, и се „вари“ 5 часа на 85 °С (за тези, които не разполагат със sous-vide уред, в оригиналната рецепта девойката намота месото с поне 10-15 слоя фолио, като накрая го върза за да не се развие и свари рулото в тенджера при около 90 °С за 4 часа – водата се довежда до кипене, но не й се позволява да заври).

Когато е готово, рулото се охлажда бързо и се оставя за поне една нощ в хладилник – това е най-трудната част да се чака докато от него се разнася приятен свинско-чеснов аромат. Когато стегне се разопакова, а излишната желирала се течност и отделили се мазнини се махат.

Учудих се колко добре стегна – може да се реже с достатъчно остър нож на съвсем тънки парчета (колко тънки зависи от майстора с ножа 😉 ), като установих, че колкото по-тънки са парчетата, толкова по-вкусно е!

Добър апетит и наздраве (оказа се, че ролето пие много добре мавруд)!

ПЕЧЕНА ГЪСКА

 

 

Не знам защо, но досега някак си ми се беше разминало да пробвам гъска. А и то много-много у нас гъски не се продават… Но тази Коледа се оказа, че изтървах патиците в магазина (у нас правим патица, тъй като не сме фенове на пуйките, които дори и да се добре сготвени, някак си не са достатъчно блажни за този светъл Празник). А между временно ми подариха гъска… Е, ще кажа само, че й станах фен от раз. Четох разни рецепти, но реших да я сготвя просто опечена като за първо запознаване с това ново за мен месо. Оказа се подобна на патицата, но и различна. Може би дори и една идея по-вкусна!

 

Необходими продукти:

1 бр. гъска

2 ч.л. сол

2 ч.л. черен пипер

2 с.л. мед

2 с.л. кетчуп

2 с.л. соев сос

1 с.л. масло

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. чесън на прах

1 щипка лют пипер (по желание)

 

Приготвяне

Гъската се изплаква и подсушава. Слага се в подходящ за размерите й съд за печене с капак. По кожата й от двете и страни се правят тънки прорези (без да се навлиза в месото), като само бутчетата не се нарязват (това се праве за да се отдели максимално количество от мазнината).

Трътката се изчиства от жлезата.

В купичка се прави смес от 2 с.л. сол, 1 ч.л. чесън на прах  и 1 ч.л. черен пипер.

С тази смес гъската се натрива равномерно отвън и отвътре. Поставя се да „легне по гръб“. 

Похлупва се и се пече около 2-2:30 часа на 160 °С без вентилатор.

Вади се от фурната и се прехвърля извън съда за печене.

В тавата трябва да се е отделила доста мазнина и малко сок.

Мазнината се прелива внимателно в някакъв съд, като се внимава да не се прелее от сока.

Оставя се да изстине и се съхранява в хладилник (става за готвене на много различни вкусни и ПОЛЕЗНИ неща поради високото съдържание на Омега-3 мастни киселини). Сокът се изхвърля. Гъската се връща обратно в съда за печене и се пече още 30-40 мин. на 160 °С под капак. През това време в малка тенджерка се прави смес от мед, кетчуп, соев сос, масло, червен пипер, останалия черен пипер и лютия червен пипер.

Слага се на котлона и се бърка непрекъснато докато се получи хомогенна смес. Капакът на съда за печене на гъската се маха и тя се намазва отгоре с половината от приготвената така редуцирана смес.

Пече се без капак на 200 °С без вентилатор за 25-30 мин. Обръща се и се намазва и от другата страна с оставалата смес.

Пече се още 20-на минути на 200 °С без вентилатор. След като се опече, се покрива с капака на съда да не изсъхне до момента на консумирането й. Може да се сервира с различни гарнитури за блажно месо – например сотирани картофи в част от отделилата се от гъската мазнина.

Да ви е сладко!

 

ПУШЕН БЕКОН

 

 

За БЕКОНЯ няма какво да се говори, тъй като би било кощунство. Ще кажа само, че трябва да пазим планетата, тъй като за момента това е единствената, на която е известно, че има бекон. Иначе мога само да се ядосвам, че не го направих по-рано, имайки предвид колко лесно стана! И божествено – само истинско месо и истински пушек (в този случай от орехови черупки, които му придадоха невероятен дъх).

 

Необходими продукти:

цели парчета свински гърди (с кост или без според желанието)

черупки от орехи и/или трици за опушване

 

Приготвяне:

Е, това за момента е най-лесно приготвеното опушено месо от мен! Парчето(тата) гърди се слагат в пушилнята като тя предварително е заредена с черупки от орехи (тук трябва да отваря една скоба – за разлика от триците за опушване, оставяйки настрана въпроса за далеч по-съблазнителния аромат на пушека, черупките от орехи не се запалват толкова лесно, а и тлеят много по-бавно и съответно по-дълго).

Електронният терморегулатор се наглася на 80 °С и оттам магията става сама.

Пуши се в продължение на общо 6 часа, като след 4-ия, тъй като черупките от орехите отдавна бяха излтляли, добавих един охлюв със стърготини. След като сушилнята се изключи, беконът трябва да престои поне една нощ на студено (в хладилник или в самата пушилня, ако навън е студено) за да стегне.

Оттам нататък е ясно – реже се с много остър нож на много тънко и се консумира според предпочитанията и сезона. Язък само, че не мога да покажа тук вкуса и мириса.

Оттам нататък е ясно – реже се с много остър нож на много тънко и се консумира според предпочитанията и сезона. Язък само, че не мога да покажа тук вкуса и мириса.

 

Забележка

Единствената забележка е, че на някои може да у се види леко безсолно. Истината е, че аз обичам месата да не са пресолени, тъй като така се усеща много повече вкуса им, а и в самото месо има достатъчно минерални соли. Доста се двоумих дали да осоля бекона, но прецених, че ще е излишно – в процеса на топло пушене солта просто щеше да се отмие от отделящите се от месото сокове.

Всъщност имам и още една забележка – ако се опушва с черупки от орехи (които не се набавят лесно (ако някой знае откъде могат да се вземат, да пише в коментарите)), грехота е пушилнята да не се използва със 100% от капацитета й.

 

Стига приказки – отивам да замезя с това: