„ПАПРИКА У ПАВЛАЦИ“

Идея нямам какво значи „павлаци“ на сръбски, но това мезе, след като го опитах за пръв път, моментално се качи челната тройка на ракиените мезета. Един от вариантите да бъде набавено е човек да се разкара за 3-4 часа до Пирот, където освен да си го купи, може и да хапне добра скара. Но аз реших да се пробвам да го приготвя… И ударих на камък! Оказа се, че самите „павлаци“ не са проблем, но чушките са сериозно предизвикателство – сортът им е „Сомборка“ (нещо като не много люти малки чушки с формата на чушки за пълнене) май не се гледа у нас… Така че реших да пробвам с нашенски горе-долу подобни. И се получи прилично, въпреки че и „павлаците“ ги втечних малко повече (явно трябва да се приготвят на око, а не като точни количества, но това да ми е за урок!)…

Необходими продукти:

600 гр. зелени чушки (от сорта, които са като дебели чорбаджийки, но много по-тънки от обикновените чушки)

500-600 гр. краве сирене

600-800 гр. заквасена сметана

8-10 гр. сол

Приготвяне

Чушките се измиват, изчистват от дръжки и семки и се подсушават.

Ако не са от оригиналните „Сомборка“, а хибрид между чорбаджийки и обикновени, се нарязват на 2-3 части с дължина 4-5 см.

Осоляват се със солта за около 30-40 мин.

През това време се приготвят „павлаците“. Сиренето се наронва и се смила в домакински робот.

Добавят се около 300-400 гр. сметана – точното количество се оказа, че не може да се определи, тъй като зависи от самата сметана, както и от водното съдържание на самото сирене. 

Затова е най-добре сметаната да се добавя в робота малко по малко и да се проверява до момента, в който имате усещането, че ще се втечни (но не трябва да се втечнява!). Чушките се отцеждат от отделилата се заради солта вода, но не се мият. Пълнят се с „павлака“ и се редят в съд с капак, като остатъкът от него се набутва между напълнените чушки.

Заравнява се със сладкарска шпатула и отгоре се слага останалото количество заквасена сметана, която също се заравнява. Слоят сметана трябва да е поне един дебел (мъжки) пръст.

Съдът се затваря плътно и се оставя поне една нощ в хладилник.

Останалото е ясно – който каквато ракия предпочита… Наздраве или „живели“, както казват авторите на това мезе!

СПАГЕТИ С ПУШЕНО ПИЛЕ

Установил съм, че винаги, когато приготвяме спагети „Карбонара“, „плънката“ свършва бързо, а голяма част от спагетите остават… И обикновено в такива моменти ми идват вдъхновения за различни фюжъни, като например спагетите с шкембе, които скандализираха преди време не малко хора… Е днешният фюжън не е толкова неортодоксално скандализиращ и бе продиктуван от факта, че освен спагетите, ми беше останало бялото месо от едно пушено пиле. Смея да кажа, че се получи много добре.

Необходими продукти (за 4-6 порции):

1 пакет спагети

бялото месо на едно пушено пиле

200 гр. заквасена сметана

200 гр. пакетче майонеза

1 ч.л. горчица

1 с.л. лимонов сок

пармезан (Гран Падана) за наръсване

сол на вкус

черен пипер на вкус

Приготвяне

Спагетите се сваряват който както си ги предпочита (лично аз ги предпочитам „ал денте“). Бялото месо от пушеното пиле се нарязва на ситни кубчета.

Към него се добавят майонезата, сметаната, горчицата, сокът от лимона и подправките. 

Разбърква се много добре докато всички подправки се размесят. Така получената плънка се слага върху леко изстинали (или направо студени - много добре се получава!) спагети. Отгоре се наръсва сиренето.

КЮФТЕТА ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА И БУЛГУР

Това е рецепта, която се канех от доста време да пробвам. Разбира се, типично за мен, не се сдържах до преобладаващия ѝ вариант в Интернет и реших да ѝ направя мой прочит. Нещата се пообъркаха и не станаха, както ги бях замислил, но пък резултатът се оказа под формата на две рецепти… Тук обаче ще наблегна на основната, която смятам, че ми се получи изключително добре. А след нея ще споделя и неочаквания ѝ вариант.

Необходими продукти:

250 гр. червена леща

250 гр. булгур

50 гр. настърган кашкавал

1 яйце

1 голяма глава лук

30 мл. олио или зехтин

сол

черен пипер

червен пипер

чесън на прах

куркума

Приготвяне

Лещата се слага в тенджера с вода и след като водата заври, котлонът се намалява и се оставя да се вари на тих огън 20 минути.

 

След като тя се свари, се прецежда, а с водата ѝ се залива булгура. Лещата се оставя да се отцеди много добре, а булгурът – да набъбне (поне 30 минути).

Ако е необходимо се добавя още вряща вода, която е добре да е в готомвност. След това и булгурът се отцежда добре и се добавя към лещата.

Докато той се отцежда, лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто в олиото (зехтина).

Към варивата се добавят подправките на вкус (аз използвах 3 ч.л. сол и по 1 ч.л. от останалите подправки), запържения лук с мазнината му, кашкавала и едно яйце (то се добавя след като останалите неща се разбъркат, така че да не се „изпържи“ от горещото олио от лука).

С помощта на дървена шпатула сместа се размесва много добре. Оформят се кюфтета, които се поставят в тава върху хартия за печене и се пекат около 25-30 минути в предварително загрята фурна на 180 °С с вентилатор.

За неволите и неуспехите, които се превърнаха в успех…

Първоначалната ми идея беше да запържа кюфтетата, както бях гледал в едно клипче… Всичко тръгна добре докато не реших да ги обърна. И като реших – ренде! Разпаднаха се.

Тъй като вече в тигана беше сложена половината от сместа, хич не ми се искаше да я изхвърля. И тогава ми хрумна да я отцедя колкото мога от мазнината и да я подправя с разни неща. За съжаление не разполагах с голямо разнообразие от подходящи по мое мнение добавки, така че се ограничих до 10-на маслини и 50 гр. сирене. Маслините нарязах на ситно, а сиренето – нароних. Проверих дали сместа е изстинала и добавих още едно яйце, разбърках отново и във фурната на мястото на „редовните“ кюфтета.

Получиха се неочаквано вкусни, при това съвсем различни на вкус от първите – явно защото лещата притежава свойството да добива вкуса на това, с което се готви. А защото бяха тежички малко (колкото и да ги отцеждах, бая мазнина остана), се мотивирах да отворя някоя друга бира…

ПИЛЕШКИ ТРЪТКИ В ACTIFRY

Имате пилешки трътки? Пие ви се много бира с вкусно мезе? Ами пригответе си трътките! Е, може и да не е в Actifry, а във фурната на 180 °С с често разбъркване…

Да уточня само, че долу съм описал приготвянето на 1 кг трътки, тъй като това е дозата за Actifry-я, но имайте предвид, че за това количество ви трябва много (ама наистина много!) бира или пък още по-добре е да поканите 1-2 човека и да споделите хедонизма си с тях. Че трътките, макар и да са божествено вкусни за тези, които ги харесват, са тежички…

Е, не вярвам от Tefal да включат рецептата ми в приложението им за Actifry-я, но кой знае – може заради гаврата, ако не ме домързи, да я преведа и да им я пратя! :D

Необходими продукти:

1 кг. пилешки трътки

10-15 гр. краве масло

1/2 с.л. сол

1 ч.л. черен пипер

1 ч.л.  червен пипер

лют червен пипер (по желание и на вкус)

1 ч.л. чесън на прах

2 с.л. соев сос

Приготвяне

Хладилникът се зарежда с прилично количество бира достатъчно време преди консумацията на трътките, така че да се охлади добре.

Трътките трябва много внимателно да се почистят една по една от евентуално останала перушина, както и да им се изреже мастната жлеза, както е показано по-долу.

Това е най-бавната и сръткава операция в рецептата, но търпението се възнаграждава богато! 

Към почистените трътки се поставят подправките и се размесват хубаво.

Необходимо е да престоят поне 3-4 часа в хладилник, но най-добре една нощ или 24 часа. Слагат се в Actifry-я, след което се добавя маслото, което е само за аромат, тъй като самите трътки пускат доста мазнина.

„Пържат“ се 35-40 минути.

След като са готови е добре да се отцедят от мазнината върху домакинска хартия, тъй като наистина пускат доста мазнина. Бирата се отваря и човек отрита в Рая…

СУРОВО СУШЕН НАВИТ БЕКОН (ПАНЧЕТА À LA SVETOSLAV)

Видът на това зимно кулинарно чудо говори сам за него, а ако можеше да се вкуси и помирише през Интернет, то вкусът и ароматът му щяха да ви оставят без думи! Накратко – истинската панчета да върви да си яде пастите.

А всичко започна някак си на шега още преди Коледа с едно парче доста месест бекон. Мислех първоначално да го приготвя в шунковара (то и рецептата по отношение на подправките е като за бекон в шуннковар), но след като го завих и се получи такова идеално търкало, нещо ме загриза съвестта, и след една две консултации с един приятел, надделя мнението, че трябва да го изсуша. Не знам откъде ми дойде идеята да го завия плътно и завържа в хартия за печене, но после се оказа, че е била много правилна. Речено – сторено. И като се почна едно отделяне на течност през първите дни, реших, че съм бастисал хубавото парче бекон. Но някакво вътрешно гласче направо ми крещеше да не го изхвърлям и да изчиствам отделената в пастърмарника течност. А хартията как се накваси, въобще не смятам да разказвам (дори си мислех, че и да стане нещо, със сигурност хартията никога няма да се отлепи). След около седмица спря да отделя течност, но си стоеше все така влажно и меко и едва след около месец започна да се усеща, че се втвърдява. Междувременно от време на време го мерих на везната да видя как напрадва – за мое разочарование напредваше твърде бавно. И така, разсейвайки се с разни наденици и суджуци почти го забравих, докато днес, вадейки поредната (и последна за сезона L ) порция суджуци, реших да го пипна. Оказа се твърдо като камък и съвсем сухо. А везната показа, че е загубило около 30% от масата си. Това ме окуражи да го разопаковам, като самия процес, въпреки че хартията беше прилепнала плътно заради първоначалното ѝ намокряне, се случи неочаквано лесно – вероятно заради това, че се беше намазнила. Още в процеса на разопаковане ароматът, който се разнесе, ме успокои и още по него разбрах, че нещата са се случили много добре!

Сега се извинявам, че споделям късно тази рецепта, но при 2 месеца зреене нямаше как да го направя по-рано. Но я препоръчвам горещо за догодина – аз самият мисля да направя минимум 5 такива сурови бекона!

Необходими продукти (приравнени за 1 кг. гърди без кост):

около 1 кг. не много тлъсти свински гърди (парче с по-правилна правоъгълна форма)

22 гр. готварска сол + още 20 гр. за овалване

4 гр. кристална захар

25-30 гр. праз лук

Приготвяне

В купа се смесват първоначалното количество сол и захарта, след което се разпределят равномерно върху гърдите откъм вътрешната им част (по-кривата, а не тази, върху която е била чистата сланина).

Важно е парчето да не е много по-голямо от килограм (моето беше 1200 гр.) Празът се нарязва на ленти с дължина, равна на ширината на бекона.

Беконът се завива максимално плътно, увива се и се връзва канап.

Трябва да се получи горе-долу правилен цилиндър. Върху хартия за готвене се слага второто количество сол, като месото се овалва равномерно в нея, след което се завива плътно с хартията, като се гледа да остане колкото се може по-малко въздух.

Омотава се отново с канап и се връзва. Суши се на студено място, където няма достъп на насекоми и животинки (аз го правя в някой от пастърмарниците ми). Премерва се колко тежи. Първата седмица се забърсва почти всеки ден отделилата се течност). След поне месец започва да се мери и когато загуби 25-30% от теглото си, значи е готово (беше станало 775 гр.).

Е, при мен отне точно 2 месеца, но след като го опитах, смело мога да твърдя, че всеки ден чакане си е заслужавал!