СУДЖУК ОТ МЛЯНО ТЕЛЕШКО И СВИНСКО МЕСО

Ако миналата зима беше зимата на пастърмите, таза ще е на сурово-сушените колбаси. Истината е, че досега не бях правил. И макар суджукът да не е първото ми заложено изпълнение, той пръв стана готов. Или почти – то дето вика народът „циганин до топъл хляб и сирене не спи“. Аз пък не спя до суджук… Еми какво – мъчение си е! Но да не се отплесвам с лирика повече…

Изчетох сума ти рецепти от блогове и форуми (видове меса, подправки и т.н.), след което реших да го направя по описания по-долу начин. Смело и гордо мога да заявя, че това е най-вкусния суджук, който съм ял (казвам го честно, не защото си ми е мое чедо)!

Необходими продукти (за 1 кг смес):

600 гр. телешко месо (за 60%)

400 гр. тлъсто свинско месо (за 40%)

30 гр. готварска сол

10 гр. захар

5 гр. черен пипер

5 гр. чесън на прах

5 гр. кориандър

сушени свински черва за пълнене (от тънките, 30-40 мм)

брашно за овалване

Приготвяне

Месото се смила на едрата решетка на машинката, като се пускат едновременно късчета свинско и телешко за по-добро размесване.

Към каймата се добавят всички подправки и се размесва мноооооого старателно.

Поставя се в пластмасов или стъклен съд (никога метален, че да не промени вкуса на месото), отгоре се заглажда и се покрива с домакинско фолио като се внимава да не останат мехурчета въздух.

Оставя се на студено за 18-24 часа. 1 час преди пълненето червата (добре е да са купени обърнати предварително преди сушенето им, че е по-лесно) се накисват в хладка смес от вода и оцет в съотношение 5:1 (оцетът е необходим за да се премахне неприятната миризма на свинските черва). След като се разкиснат и набъбнат, червата се изплакват неколкократно със студена вода. С помощта на приставка за мелачката или на ръка с фуния червата се пълнят стегнато, но не прекалено. Краищата им се завързват с помощта на с помощта на конопен канап.

Ако някъде се наблюдават мехурчета, те се пукат внимателно с помощта на карфица и въздухът се изкарва. Може да се завържат по класическия начин на подкови, но аз реших при мен да са на полу-подкови (това ми е мярката мезе за вечерните 2 чаши). Оставят се да се сушат провесени на студено и проветриво място или, както аз го направих, в пастърмарника. На втория, четвъртия, шестия и осмия ден се валират с помощта на точилка или друго подходящо нещо, като не се натиска прекалено силно, така че да не се спукат. Това е необходимо за да се изкарат евентуално наличните във вътрешността на суджуците въздушни мехури, като при необходимост въздухът пак се изкарва с помощта на карфица. След последното валиране суджуците могат да се овалят в брашно, което по не много ясни за мен причини води до по-бързото им изсушаване, а освен това им придава и „добър търговски вид“. Сушат се до готовност, която зависи от много фактори (температура, влажност) и поради това не може да се фиксира като точен период от време. Обикновено още поне 10 дни… Търпение му е майката! И редовна проверка с опипване.

Е, аз не успях да издържа до пълна готовност, но и на 14 ден (включващ и 8-те дни валиране) мога да кажа, че е невероятно вкусен, макар и да е една идея по-мек, отколкото му трябва, за да е идеален на консистенция.

Наздраве! Аз отивам за още червено вино!